Animal Ears Слухът, обяснен на човешки език
Няколкото думи, които се появяват тук, обяснени без научен жаргон.
- Аудиограма
- Това е „бележникът по слух“ на едно животно: графика, която показва минималната сила на звука, нужна му, за да започне да чува всяка височина. Колкото по-ниско е линията, толкова по-фин е слухът. Същият вид изследване правят и на теб при ушния лекар.
- Ултразвук
- Звуци толкова високи, че ухото ти вече не ги регистрира: над около 20 000 Hz. За теб са пълна тишина, но куче, котка или прилеп ги чуват отлично. Точно там живее „беззвучната“ свирка за кучета.
- Инфразвук
- Звуци толкова ниски, че ухото ти вече не ги регистрира: под около 20 Hz. Вместо да ги чуеш, би усетил трептене в гърдите, като когато мине тежък камион. Слоновете и гълъбите обаче ги долавят, дори от километри.
- Херц (Hz)
- Херцовете броят колко пъти в секунда трепти един звук. Малко трептения = нисък (тътенът на гръмотевица, около 30 Hz). Много трептения = висок (писукането на микровълновата, около 3 000 Hz). А „1 kHz“ е просто кратък начин да се каже 1 000 Hz. Ти чуваш горе-долу от 20 Hz до 20 000 Hz.
- Праг на чуване
- Най-тихата сила, при която звукът престава да бъде тишина: точно точката, в която животното започва да го чува. Колкото по-ниско е тази точка, толкова по-чувствителен е слухът.
- Движение на частиците
- Твоята тъпанчева мембрана улавя налягането на звука, както платно улавя вятъра. Много риби и безгръбначни правят друго: усещат мъничкото движение напред-назад на водата или въздуха, докато вълната преминава. Това е по-близо до усещане на звука, отколкото до чуване.
- Еквализация
- Да вдигаш или сваляш поотделно баса, средните и високите. Точно това правят копчетата за бас и високи на една уредба и точно това прави Animal Ears със звука ти, за да звучи както го чува всеки вид.